Сбогом на оръжията: До края на годината Русия ще остане почти без снаряди, артилерия и бронирана техника
Павел Лузин, theins.ru
За Русия шест месеца война доведоха освен до колосални и незаменими загуби в жива мощ, само че и до голяма загуба на оръжия и военна техника: управляемите ракети към този момент са доста нищожни, снарядите за артилерия и бронирани транспортни средства ще бъдат изчерпани до края на годината, а положението на военната авиация не разрешава пълномащабна въздушна акция. Заради глобите Русия не може да продължи цялостното промишлено произвеждане на оръжия и да попълни своите оръжейни ресурси, които бързо се изчерпват.
1.Износване на артилерийските дула и дефицит на муниции
Един от подценяваните проблеми е лимитираният брой артилерийски снаряди и оръдия, с които Русия разполага. Сред специалисти, наблюдаващи и жители битува общоприето мнение, че Русия е наследила голям ресурс от артилерийско въоръжение и муниции от времето на Съветския съюз. Проблемът е, че руските артилерийски снаряди не могат да се съхраняват дълго и още през лятото на 2002 година, по време на втората чеченска акция, съветската войска се сблъска с дефицит на 122 mm и 152 mm снаряди.
Разбира се, това не значи, че целият руски артилерийски боеприпас би трябвало да бъде отписан. Например, ракетите с твърдо гориво за ракетни установки за залпов огън (Реактивни системи за залпов огън – РСЗО или Multiple Launch Rocket Systems - MLRS), са доста по-малко чувствителни към дълготрайно предпазване, в сравнение с снарядите за класическата нарезна артилерия (оръдия, гаубици…). Повечето от тези снаряди от дълго време се нуждаят от оздравителен ремонт. Освен това арсеналът от тези муниции беше изцяло използван освен при двете чеченски войни и краткотрайната грузинска акция, само че и от военната акция в Украйна през 2014 – 2015 година, а евентуално още повече и по време на акцията в Сирия.
В същото време би трябвало да се регистрира, че скоростта на консумиране на снаряди по време на двете чеченски войни беше неведнъж по-ниска, в сравнение с е в този момент, по време на актуалната война, където тази скорост доближава 40 000 – 60 000 снаряда (сумарно от всички видове) дневно по време на бойни дейности с висока активност, спадайки до 24 000 дневно в интервали на по този начин наречените „ затишия “.
Струва си да се опитаме да оценим скоростта на производството на съветски артилерийски снаряди, като се има поради фактът, че то беше относително едва през 1990-те и 2000-те години и беше в своя пик през 2010-те. Въпреки това, даже този ритъм на произвеждане на съществуващи снаряди, както и темпът на създаване и основаване на нови муниции, наподобява не устройваха Министерството на защитата. Затова през 2014 година започва огромна стратегия за възобновяване на снаряди, оживели в артилерийски и ракетни хранилища. До края на 2017 година тази стратегия възвърне 1,7 милиона муниции и ракети от всевъзможен вид, т.е. към 570 000 годишно. Беше особено очебийно, че производството им от нулата би коствало на бюджета 117 милиарда рубли, или 39 милиарда рубли годишно.
Въз основа на тези числа е допустимо да се оцени размерът на самото произвеждане на артилерийски муниции. Ако погледнем облагите на съответните промишлени предприятия и конгломерати, ще забележим, че през тези години те варират сред 80 - 100 милиарда рубли. Приходите, несъмнено, включват и цивилен артикули, които в някои предприятия съставляват до 25-30% от общите доходи. В резултат на това, съотношението сред възобновени и новопроизведени муниции може да се оцени, въпреки и жестоко, като 1:2. Или на 570 000 възобновени снаряда са създадени до 1,14 милиона нови. Така общият годишен ритъм на попълване на артилерийските хранилища през 2010 година не надвишава 1,6-1,7 милиона снаряда от всички типове. Заслужава да се означи една забавна детайлност: доставките на ракети от всички типове през 2017 година да вземем за пример, възлизат на едвам 10 700.
В резултат на това се оказва, че за шестте месеца на експанзия против Украйна, Русия е трябвало да изразходва минимум 7 милиона снаряда, без да се броят загубите на фронтовите хранилища вследствие на украинските удари. С други думи, в случай че интензивността на войната остане на настоящето си равнище, то до края на 2022 година Москва ще се изправи пред осезателен дефицит на снаряди и ще би трябвало да понижи потреблението на артилерия, с цел да пести муниции.
Освен снарядите, има и проблем с износването на цевите
Докато направляващите [тръби/релси] на реактивните системи за залпов огън имат дълъг живот (ако несъмнено поддържат правилно), цевите на нарезните артилерийски оръдия, както и на танковите оръдия, се износват доста по-бързо. Например, цевите на съветските танкове имат експлоатационен живот от 210 снаряда – при бронебойни подкалибрени снаряди, до 840 снаряда – за фугасни и кумулативни заряди. В същото време нарезните артилерийски дула, според от калибъра, типа на снаряда и далекобойността, имат живот до 2000 - 3000 изстрела. За съпоставяне, част от немските самоходни гаубици PzH2000, доставени на Украйна, са излезли от строя след месец на потребление при активност от 100 изстрела дневно на оръдие.
И даже в случай че приемем, че съветските бойци не подценяват процедурите за поддръжка на цевите и другите оръжейни механизми и че Русия има незнаен, само че и напълно не безконечен брой от тях в запас (особено на оръдия от хранилища за дълготрайно съхранение), то до края на 2022 година износването на артилерията ще докара до фрапантно понижаване на нейната успеваемост. Освен това самата съветска войска още през 2020 година внимателно уточни проблеми с живучестта (оцеляемостта) на артилерийските оръдия, както и незадоволителната успеваемост на системата за полева поддръжка и ремонт на артилерийски оръдия.
Оказва се, че предстоящият дефицит на снаряди би трябвало да съответствува с възходящия дефицит на самите артилерийски оръдия/цеви. В този смисъл не е изненадващо, че Русия стартира да нанася удари по украински градове със системи за противовъздушна отбрана/противоракетни системи С-300 и С-400, постоянна процедура, почнала преди най-малко пет години. Боеприпасите за тези системи обаче, са още по-оскъдни и се мерят в хиляди или най-вече в десетки хиляди, само че не и в стотици хиляди, а камо ли в милиони.
2.Въздействието на глобите: от индустриалното произвеждане до ръчния труд
В този подтекст си коства да се прегледа и положението на промишлеността за артилерия и муниции. Съдейки по неочакваното посещаване на вицепремиера Денис Мантуров и заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев в Мотовилихските фабрики и Пермския барутен цех през последния уикенд на август 2022 година, нещата в тази област не вървят безпрепятствено.
Индустрията е изпълнена със същите проблеми като целия съветски боен бранш. Има няколко експертни отчета за зависимостта на предприятията от ВПК (Военно-промишления комплекс) от вносни артикули, както и за действителния неуспех на стратегиите за заменяне на вноса (импортозамещение, както го назовават на руски). Самото разбиране за заменяне на вноса и цялостно самозадоволяване е неразумна, подправена и като цяло обречена концепция, която просто отхвърля разделянето на труда и изгодите от интернационалното съдействие. За властническата система и за командно-административния стопански модел обаче пътят към самоизолация и неизбежно самоизтребление е съдбоносен.
Предприятията, произвеждащи муниции и артилерийски елементи, претърпяха техническо преоборудване при започване на 2000-те и 2010-те години. Например, Казанският барутен цех закупи съоръжение от Германия, Швейцария и Австрия (което значи, че неизбежно трябваше да закупи и част от химическите съставни елементи за своето произвеждане от чужбина). Същото направиха в тези години Федералният научно-производствен център Алтай и всички останали разработчици и производители на барут и твърди ракетни горива. Производителите на артилерия също заимстваха западни технологии и закупиха европейско промишлено съоръжение. Например през 2011 година заводите на Мотовилиха подписахадоговор за доставка на машина за радиално коване от Австрия, нужна за произвеждане на артилерийски дула (самият цех обаче банкрутира през 2018 г.).
От 2014 година всички тези кооперативни връзки започнаха последователно да се разпадат и оборудването се износваше по- бързо, в сравнение с се обновяваше (ако въобще имаше опция за такова обновяване). Това беше изострено и от дефицита на личен състав и естествената липса на прецизност в държавните контракти за отбранително произвеждане, което докара до спомагателни загуби или най-малкото спомагателни разноски. И даже в случай че обособени фабрики излязоха на облага, като да вземем за пример Казанския барутен цех, това означаваше единствено, че индустриалните разноски се отсрочват и в последна сметка се поемат от съветските жители, защото всички загуби и вложения в развиване, в последна сметка се компенсират от федералния бюджет.
Също по този начин би трябвало да се означи, че явно в опит да се усъвършенства успеваемостта на производството на муниции, при започване на 2010-2020 година беше решено да се комбинират под една шапка предприятията, благосъстоятелност на държавни корпорации, и тези, които са благосъстоятелност директно на страната. Като такава шапка послужи концернът Технодинамика, следен от Държавната корпорация Ростех. Техномаш, различен конгломерат на Ростех, профилиран в муниции, също се причисли към концерна. Организационните трансформации и консолидирането на финансовите потоци обаче не доведоха до промени в качеството. Например, продуктивността на труда на Технодинамика във връзка с приходите е към 2,3 милиона рубли годишно (по-малко от $32 000), което е към 9-10 пъти по-малко от това на американските производители на муниции. В съветската политико-икономическа и софтуерна среда повишението на продуктивността е допустимо единствено посредством фрапантно увеличение на работната мощ, което е на практика невероятно поради горепосочения кадрови недостиг и общата демографска обстановка.
По този метод, откъснати от доставки на западно съоръжение, аварийни елементи и материали, а в същото време лимитирани в човешкия капитал и продуктивността на труда, съветските производители на артилерия и муниции неизбежно ще се сблъскат с понижаване на производството, а не със застоялост в обозримо бъдеще. Възможно е през 2022-2023 година те въпреки всичко да съумеят да запазят темпа на произвеждане, доближат през предходните години, само че тогава спадът е неминуем. Закупеното по-рано съоръжение ще се поддържа и ремонтира оптимално колкото е допустимо, само че размерът и качеството на продукцията ще стартират да понижават.
По създание това значи преход от всеобщо индустриално произвеждане към ръчен труд.
3.По-малко ракети
Тъй като проблемите с артилерията нарастват последователно и неизбежно, има смисъл да хвърлим взор към други типове оръжия и военна техника ( създателят е подготвил по-подробен разбор за
Riddle ). Има три съществени групи системи: (1) високоточни оръжия, (2) авиация и (3) бронирана техника.
Руското високоточно оръжие включва няколко типа ракети.
Ракети с обхват над 300 км: балистични ракети за комплекса " Искандер-М ", крилати ракети " Калибър " с морско и наземно базиране (9M729), свръхзвукови противокорабни крилати ракети " Оникс " (P-800), крилати ракети с въздушно изстрелване X -101, X-555 и X-22/X-32.
Ракети с обхват до 300 км: крилати ракети Х-35 и Х-59 с въздушно изстрелване. От тях ракетите Х-555 и Х-22 са наследени от Русия от арсеналите на Съюз на съветските социалистически републики и от Украйна през 90-те години и към този момент не се създават.
С изключение на по-простите крилати ракети X-35 и X-59, чийто брой е мъчно да се оцени, преди войната в съветския боеприпас имаше по няколкостотин единици от всеки от тези видове ракети. Това се потвърждава от метода, по който е спаднала интензивността на тяхното потребление – от няколко десетки дневно в първите дни на войната, до единични изстрелвания дневно, а от време на време и един път на няколко дни. Междувременно Русия маскира възходящия дефицит на ракети с огромен обхват, като обстрелва украински градове с ракетна артилерия с огромен обхват и употребява противовъздушни/противоракетни системи С-300/С-400 за поразяване на наземни цели.
Оценката на настоящия индустриален потенциал на Русия е въпрос на експертни диспути, само че може да се допусна, че годишното произвеждане на всеки вид крилати и оперативно-тактически балистични ракети с огромен обхват е до 50 единици. Освен това общата оценка на ракетата с морско базиране " Калибър ", авиационната ракета Х-101 и наземната крилата ракета 9М729, които като цяло са разновидности на една и съща ракета, е 100 единици годишно.
На собствен ред, броят на крилатите ракети Onyx е малко по-висок – 55, а броят на X-32, чието произвеждане за подмяна на X-22 стартира през 2018-2019 година, едвам надвишава 20. Като цяло се оказва, че размерът на произвеждане на съветски високоточни ракети с обхват над 300 км е 225 годишно. Въпреки това, тази оценка може да бъде поправена, когато се появят нови данни. Освен това,
В тази връзка е малко евентуално съветската промишленост да има капацитета да усили съществено производството, освен заради ембаргото върху доставките на съоръжение и рестриктивните мерки в личния състав, само че и заради релативно ниската продуктивност на труда. Последното е обусловено от самия темперамент на организацията на труда в предприятията на съветския военно-промишлен комплекс и съветския политико-икономически модел като цяло.
4.Проблеми с бронирани машини
Ситуацията във връзка с бронираните транспортни средства е такава, че, съдейки по опита от минали войни, главните им загуби могат да се дължат не даже на директно заличаване в бойни дейности, а на щета на снаряда, повреди, или приключване на експлоатационния живот. В тази връзка ресурсът на главните бойни танкове на Русия Т-72 и Т-80 в разнообразни модификации е не повече от 1000 часа. След това време е нужна замяна на моторите, които сега се създават с вносно съоръжение. Разбира се има и заводски ремонт на танкови мотори, само че опциите за подобен ремонт са лимитирани при всеобщо превишаване на ресурса на мотори.
Разбира се, танковете, бронираните машини на пехотата, БТР-ите и десантните бойни машини през множеството време стоят неподвижен, даже и по време на война, само че в случай че работят най-малко 2-3 часа дневно, те към този момент са изработили 370-560 часа от началото на войната. И даже в случай че относително свежи, въпреки и не нови, бронирани машини бъдат докарани от военните елементи и хранилища, голямата част от тях ще би трябвало да бъдат изпратени за ремонт до края на 2022 година, при изискване че не бъдат унищожени в бойните дейности, в случай че високата активност на бойните дейности продължава. И тук си коства да повторим и напомним, че експлоатационният живот на танковото оръдие също е стеснен.
В същото време скоростта на произвеждане и рационализация на бронирани транспортни средства през 2010 година беше към 650 танка и бойни бронирани машини годишно. От този брой, танковете съставляват не повече от 160-170 танка Т-72Б3/Б3М годишно през 2011-2020 година от Уралвагонзавод (УВЗ) в Нижни Тагил и Омск (през 2021 година доставките на тези танкове са намалели до 34) и не повече от 45-50 танка Т-80БВМ през 2017-2021 година от завода в Омск. Що се отнася до производството на танкове Т-90М, както и модернизацията на танкове Т-90, създадени през 1990-те и 2000-те години, тяхното серийно произвеждане е почнало едвам в края на 2021 година И може да се каже, че до момента единствено няколко десетки са създадени на годишна база, а темпът на произвеждане може да се усили единствено посредством потребление на потенциала, който сега е зает с модернизацията на танковете Т-72.
Така до началото на войната съветската войска разполага с към 2000 осъвременени танка от към 3300 на въоръжение. Новите и осъвременени танкове съставляват към една четвърт от над 16 000 бронирани бойни машини от всички типове. Също по този начин си коства да се има поради, че производството на нови бронирани транспортни средства и модернизацията на съществуващите транспортни средства също се правят благодарение на вносно съоръжение и съставни елементи.
5.Проблеми с военната авиация
На този декор обстановката в авиацията наподобява на пръв взор по-добра. Дори като вземем поради обстоятелството, че моторите на щурмовиците Су-25 имат минимален запас (500 часа), както и че тази война е последната, в която ще се употребява фронтовият бомбардировач Су-24, защото той е прекомерно остарял, интензивността на потребление на съветските самолети и хеликоптери е релативно ниска. Всяка машина, даже при започване на експанзията, когато украинската Противовъздушна отбрана беше по-слабо проведена от в този момент, извършваше по 1-2 бойни излитания дневно с обща дълготрайност 1-1,5 часа. В същото време през днешния ден, като се вземат поради загубите и повредите, Русия към момента е в положение да резервира наоколо до границите на Украйна към 400 бойни самолета от разнообразни видове и към 360 хеликоптера (не всички от тях са ударни). Въпреки това Русия не съумя да организира пълномащабна въздушна акция от началото на войната, а в този момент потенциалът й за такава акция единствено се сви.
И тук индустриалният потенциал се оказва главно ограничаване. Ако в десетилетието преди пълномащабната експанзия Русия произвеждаше годишно 30-35 бойни самолета и 25-30 щурмови хеликоптера и модернизираше от 130 до 200 единици разнообразни самолети, плануваният по-рано преход към ново потомство бойни самолети през 2020 година предполагаше понижаване на тяхното произвеждане в интерес на по-доброто качество. Сега софтуерното ембарго евентуално ще спре прехода, като се има поради, че той към този момент беше отсрочен през 2010 година
В последна сметка, макар плануваното вливане на най-малко стотици милиарди рубли във ВПК единствено през 2022 година, дълготрайното утежняване на производството до равнище, при което запазването му ще зависи не толкоз от организационни и стопански фактори, колкото от съответни инженери, служащи и мениджъри, е на практика неизбежно. Просто казано, тази промишленост също ще наподобява повече на ръчно, в сравнение с индустриално произвеждане.
Превод: Владимир Миленски
За Русия шест месеца война доведоха освен до колосални и незаменими загуби в жива мощ, само че и до голяма загуба на оръжия и военна техника: управляемите ракети към този момент са доста нищожни, снарядите за артилерия и бронирани транспортни средства ще бъдат изчерпани до края на годината, а положението на военната авиация не разрешава пълномащабна въздушна акция. Заради глобите Русия не може да продължи цялостното промишлено произвеждане на оръжия и да попълни своите оръжейни ресурси, които бързо се изчерпват.
1.Износване на артилерийските дула и дефицит на муниции
Един от подценяваните проблеми е лимитираният брой артилерийски снаряди и оръдия, с които Русия разполага. Сред специалисти, наблюдаващи и жители битува общоприето мнение, че Русия е наследила голям ресурс от артилерийско въоръжение и муниции от времето на Съветския съюз. Проблемът е, че руските артилерийски снаряди не могат да се съхраняват дълго и още през лятото на 2002 година, по време на втората чеченска акция, съветската войска се сблъска с дефицит на 122 mm и 152 mm снаряди.
Разбира се, това не значи, че целият руски артилерийски боеприпас би трябвало да бъде отписан. Например, ракетите с твърдо гориво за ракетни установки за залпов огън (Реактивни системи за залпов огън – РСЗО или Multiple Launch Rocket Systems - MLRS), са доста по-малко чувствителни към дълготрайно предпазване, в сравнение с снарядите за класическата нарезна артилерия (оръдия, гаубици…). Повечето от тези снаряди от дълго време се нуждаят от оздравителен ремонт. Освен това арсеналът от тези муниции беше изцяло използван освен при двете чеченски войни и краткотрайната грузинска акция, само че и от военната акция в Украйна през 2014 – 2015 година, а евентуално още повече и по време на акцията в Сирия.
В същото време би трябвало да се регистрира, че скоростта на консумиране на снаряди по време на двете чеченски войни беше неведнъж по-ниска, в сравнение с е в този момент, по време на актуалната война, където тази скорост доближава 40 000 – 60 000 снаряда (сумарно от всички видове) дневно по време на бойни дейности с висока активност, спадайки до 24 000 дневно в интервали на по този начин наречените „ затишия “.
Струва си да се опитаме да оценим скоростта на производството на съветски артилерийски снаряди, като се има поради фактът, че то беше относително едва през 1990-те и 2000-те години и беше в своя пик през 2010-те. Въпреки това, даже този ритъм на произвеждане на съществуващи снаряди, както и темпът на създаване и основаване на нови муниции, наподобява не устройваха Министерството на защитата. Затова през 2014 година започва огромна стратегия за възобновяване на снаряди, оживели в артилерийски и ракетни хранилища. До края на 2017 година тази стратегия възвърне 1,7 милиона муниции и ракети от всевъзможен вид, т.е. към 570 000 годишно. Беше особено очебийно, че производството им от нулата би коствало на бюджета 117 милиарда рубли, или 39 милиарда рубли годишно.
Въз основа на тези числа е допустимо да се оцени размерът на самото произвеждане на артилерийски муниции. Ако погледнем облагите на съответните промишлени предприятия и конгломерати, ще забележим, че през тези години те варират сред 80 - 100 милиарда рубли. Приходите, несъмнено, включват и цивилен артикули, които в някои предприятия съставляват до 25-30% от общите доходи. В резултат на това, съотношението сред възобновени и новопроизведени муниции може да се оцени, въпреки и жестоко, като 1:2. Или на 570 000 възобновени снаряда са създадени до 1,14 милиона нови. Така общият годишен ритъм на попълване на артилерийските хранилища през 2010 година не надвишава 1,6-1,7 милиона снаряда от всички типове. Заслужава да се означи една забавна детайлност: доставките на ракети от всички типове през 2017 година да вземем за пример, възлизат на едвам 10 700.
В резултат на това се оказва, че за шестте месеца на експанзия против Украйна, Русия е трябвало да изразходва минимум 7 милиона снаряда, без да се броят загубите на фронтовите хранилища вследствие на украинските удари. С други думи, в случай че интензивността на войната остане на настоящето си равнище, то до края на 2022 година Москва ще се изправи пред осезателен дефицит на снаряди и ще би трябвало да понижи потреблението на артилерия, с цел да пести муниции.
Освен снарядите, има и проблем с износването на цевите
Докато направляващите [тръби/релси] на реактивните системи за залпов огън имат дълъг живот (ако несъмнено поддържат правилно), цевите на нарезните артилерийски оръдия, както и на танковите оръдия, се износват доста по-бързо. Например, цевите на съветските танкове имат експлоатационен живот от 210 снаряда – при бронебойни подкалибрени снаряди, до 840 снаряда – за фугасни и кумулативни заряди. В същото време нарезните артилерийски дула, според от калибъра, типа на снаряда и далекобойността, имат живот до 2000 - 3000 изстрела. За съпоставяне, част от немските самоходни гаубици PzH2000, доставени на Украйна, са излезли от строя след месец на потребление при активност от 100 изстрела дневно на оръдие.
И даже в случай че приемем, че съветските бойци не подценяват процедурите за поддръжка на цевите и другите оръжейни механизми и че Русия има незнаен, само че и напълно не безконечен брой от тях в запас (особено на оръдия от хранилища за дълготрайно съхранение), то до края на 2022 година износването на артилерията ще докара до фрапантно понижаване на нейната успеваемост. Освен това самата съветска войска още през 2020 година внимателно уточни проблеми с живучестта (оцеляемостта) на артилерийските оръдия, както и незадоволителната успеваемост на системата за полева поддръжка и ремонт на артилерийски оръдия.
Оказва се, че предстоящият дефицит на снаряди би трябвало да съответствува с възходящия дефицит на самите артилерийски оръдия/цеви. В този смисъл не е изненадващо, че Русия стартира да нанася удари по украински градове със системи за противовъздушна отбрана/противоракетни системи С-300 и С-400, постоянна процедура, почнала преди най-малко пет години. Боеприпасите за тези системи обаче, са още по-оскъдни и се мерят в хиляди или най-вече в десетки хиляди, само че не и в стотици хиляди, а камо ли в милиони.
2.Въздействието на глобите: от индустриалното произвеждане до ръчния труд
В този подтекст си коства да се прегледа и положението на промишлеността за артилерия и муниции. Съдейки по неочакваното посещаване на вицепремиера Денис Мантуров и заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев в Мотовилихските фабрики и Пермския барутен цех през последния уикенд на август 2022 година, нещата в тази област не вървят безпрепятствено.
Индустрията е изпълнена със същите проблеми като целия съветски боен бранш. Има няколко експертни отчета за зависимостта на предприятията от ВПК (Военно-промишления комплекс) от вносни артикули, както и за действителния неуспех на стратегиите за заменяне на вноса (импортозамещение, както го назовават на руски). Самото разбиране за заменяне на вноса и цялостно самозадоволяване е неразумна, подправена и като цяло обречена концепция, която просто отхвърля разделянето на труда и изгодите от интернационалното съдействие. За властническата система и за командно-административния стопански модел обаче пътят към самоизолация и неизбежно самоизтребление е съдбоносен.
Предприятията, произвеждащи муниции и артилерийски елементи, претърпяха техническо преоборудване при започване на 2000-те и 2010-те години. Например, Казанският барутен цех закупи съоръжение от Германия, Швейцария и Австрия (което значи, че неизбежно трябваше да закупи и част от химическите съставни елементи за своето произвеждане от чужбина). Същото направиха в тези години Федералният научно-производствен център Алтай и всички останали разработчици и производители на барут и твърди ракетни горива. Производителите на артилерия също заимстваха западни технологии и закупиха европейско промишлено съоръжение. Например през 2011 година заводите на Мотовилиха подписахадоговор за доставка на машина за радиално коване от Австрия, нужна за произвеждане на артилерийски дула (самият цех обаче банкрутира през 2018 г.).
От 2014 година всички тези кооперативни връзки започнаха последователно да се разпадат и оборудването се износваше по- бързо, в сравнение с се обновяваше (ако въобще имаше опция за такова обновяване). Това беше изострено и от дефицита на личен състав и естествената липса на прецизност в държавните контракти за отбранително произвеждане, което докара до спомагателни загуби или най-малкото спомагателни разноски. И даже в случай че обособени фабрики излязоха на облага, като да вземем за пример Казанския барутен цех, това означаваше единствено, че индустриалните разноски се отсрочват и в последна сметка се поемат от съветските жители, защото всички загуби и вложения в развиване, в последна сметка се компенсират от федералния бюджет.
Също по този начин би трябвало да се означи, че явно в опит да се усъвършенства успеваемостта на производството на муниции, при започване на 2010-2020 година беше решено да се комбинират под една шапка предприятията, благосъстоятелност на държавни корпорации, и тези, които са благосъстоятелност директно на страната. Като такава шапка послужи концернът Технодинамика, следен от Държавната корпорация Ростех. Техномаш, различен конгломерат на Ростех, профилиран в муниции, също се причисли към концерна. Организационните трансформации и консолидирането на финансовите потоци обаче не доведоха до промени в качеството. Например, продуктивността на труда на Технодинамика във връзка с приходите е към 2,3 милиона рубли годишно (по-малко от $32 000), което е към 9-10 пъти по-малко от това на американските производители на муниции. В съветската политико-икономическа и софтуерна среда повишението на продуктивността е допустимо единствено посредством фрапантно увеличение на работната мощ, което е на практика невероятно поради горепосочения кадрови недостиг и общата демографска обстановка.
По този метод, откъснати от доставки на западно съоръжение, аварийни елементи и материали, а в същото време лимитирани в човешкия капитал и продуктивността на труда, съветските производители на артилерия и муниции неизбежно ще се сблъскат с понижаване на производството, а не със застоялост в обозримо бъдеще. Възможно е през 2022-2023 година те въпреки всичко да съумеят да запазят темпа на произвеждане, доближат през предходните години, само че тогава спадът е неминуем. Закупеното по-рано съоръжение ще се поддържа и ремонтира оптимално колкото е допустимо, само че размерът и качеството на продукцията ще стартират да понижават.
По създание това значи преход от всеобщо индустриално произвеждане към ръчен труд.
3.По-малко ракети
Тъй като проблемите с артилерията нарастват последователно и неизбежно, има смисъл да хвърлим взор към други типове оръжия и военна техника ( създателят е подготвил по-подробен разбор за
Riddle ). Има три съществени групи системи: (1) високоточни оръжия, (2) авиация и (3) бронирана техника.
Руското високоточно оръжие включва няколко типа ракети.
Ракети с обхват над 300 км: балистични ракети за комплекса " Искандер-М ", крилати ракети " Калибър " с морско и наземно базиране (9M729), свръхзвукови противокорабни крилати ракети " Оникс " (P-800), крилати ракети с въздушно изстрелване X -101, X-555 и X-22/X-32.
Ракети с обхват до 300 км: крилати ракети Х-35 и Х-59 с въздушно изстрелване. От тях ракетите Х-555 и Х-22 са наследени от Русия от арсеналите на Съюз на съветските социалистически републики и от Украйна през 90-те години и към този момент не се създават.
С изключение на по-простите крилати ракети X-35 и X-59, чийто брой е мъчно да се оцени, преди войната в съветския боеприпас имаше по няколкостотин единици от всеки от тези видове ракети. Това се потвърждава от метода, по който е спаднала интензивността на тяхното потребление – от няколко десетки дневно в първите дни на войната, до единични изстрелвания дневно, а от време на време и един път на няколко дни. Междувременно Русия маскира възходящия дефицит на ракети с огромен обхват, като обстрелва украински градове с ракетна артилерия с огромен обхват и употребява противовъздушни/противоракетни системи С-300/С-400 за поразяване на наземни цели.
Оценката на настоящия индустриален потенциал на Русия е въпрос на експертни диспути, само че може да се допусна, че годишното произвеждане на всеки вид крилати и оперативно-тактически балистични ракети с огромен обхват е до 50 единици. Освен това общата оценка на ракетата с морско базиране " Калибър ", авиационната ракета Х-101 и наземната крилата ракета 9М729, които като цяло са разновидности на една и съща ракета, е 100 единици годишно.
На собствен ред, броят на крилатите ракети Onyx е малко по-висок – 55, а броят на X-32, чието произвеждане за подмяна на X-22 стартира през 2018-2019 година, едвам надвишава 20. Като цяло се оказва, че размерът на произвеждане на съветски високоточни ракети с обхват над 300 км е 225 годишно. Въпреки това, тази оценка може да бъде поправена, когато се появят нови данни. Освен това,
В тази връзка е малко евентуално съветската промишленост да има капацитета да усили съществено производството, освен заради ембаргото върху доставките на съоръжение и рестриктивните мерки в личния състав, само че и заради релативно ниската продуктивност на труда. Последното е обусловено от самия темперамент на организацията на труда в предприятията на съветския военно-промишлен комплекс и съветския политико-икономически модел като цяло.
4.Проблеми с бронирани машини
Ситуацията във връзка с бронираните транспортни средства е такава, че, съдейки по опита от минали войни, главните им загуби могат да се дължат не даже на директно заличаване в бойни дейности, а на щета на снаряда, повреди, или приключване на експлоатационния живот. В тази връзка ресурсът на главните бойни танкове на Русия Т-72 и Т-80 в разнообразни модификации е не повече от 1000 часа. След това време е нужна замяна на моторите, които сега се създават с вносно съоръжение. Разбира се има и заводски ремонт на танкови мотори, само че опциите за подобен ремонт са лимитирани при всеобщо превишаване на ресурса на мотори.
Разбира се, танковете, бронираните машини на пехотата, БТР-ите и десантните бойни машини през множеството време стоят неподвижен, даже и по време на война, само че в случай че работят най-малко 2-3 часа дневно, те към този момент са изработили 370-560 часа от началото на войната. И даже в случай че относително свежи, въпреки и не нови, бронирани машини бъдат докарани от военните елементи и хранилища, голямата част от тях ще би трябвало да бъдат изпратени за ремонт до края на 2022 година, при изискване че не бъдат унищожени в бойните дейности, в случай че високата активност на бойните дейности продължава. И тук си коства да повторим и напомним, че експлоатационният живот на танковото оръдие също е стеснен.
В същото време скоростта на произвеждане и рационализация на бронирани транспортни средства през 2010 година беше към 650 танка и бойни бронирани машини годишно. От този брой, танковете съставляват не повече от 160-170 танка Т-72Б3/Б3М годишно през 2011-2020 година от Уралвагонзавод (УВЗ) в Нижни Тагил и Омск (през 2021 година доставките на тези танкове са намалели до 34) и не повече от 45-50 танка Т-80БВМ през 2017-2021 година от завода в Омск. Що се отнася до производството на танкове Т-90М, както и модернизацията на танкове Т-90, създадени през 1990-те и 2000-те години, тяхното серийно произвеждане е почнало едвам в края на 2021 година И може да се каже, че до момента единствено няколко десетки са създадени на годишна база, а темпът на произвеждане може да се усили единствено посредством потребление на потенциала, който сега е зает с модернизацията на танковете Т-72.
Така до началото на войната съветската войска разполага с към 2000 осъвременени танка от към 3300 на въоръжение. Новите и осъвременени танкове съставляват към една четвърт от над 16 000 бронирани бойни машини от всички типове. Също по този начин си коства да се има поради, че производството на нови бронирани транспортни средства и модернизацията на съществуващите транспортни средства също се правят благодарение на вносно съоръжение и съставни елементи.
5.Проблеми с военната авиация
На този декор обстановката в авиацията наподобява на пръв взор по-добра. Дори като вземем поради обстоятелството, че моторите на щурмовиците Су-25 имат минимален запас (500 часа), както и че тази война е последната, в която ще се употребява фронтовият бомбардировач Су-24, защото той е прекомерно остарял, интензивността на потребление на съветските самолети и хеликоптери е релативно ниска. Всяка машина, даже при започване на експанзията, когато украинската Противовъздушна отбрана беше по-слабо проведена от в този момент, извършваше по 1-2 бойни излитания дневно с обща дълготрайност 1-1,5 часа. В същото време през днешния ден, като се вземат поради загубите и повредите, Русия към момента е в положение да резервира наоколо до границите на Украйна към 400 бойни самолета от разнообразни видове и към 360 хеликоптера (не всички от тях са ударни). Въпреки това Русия не съумя да организира пълномащабна въздушна акция от началото на войната, а в този момент потенциалът й за такава акция единствено се сви.
И тук индустриалният потенциал се оказва главно ограничаване. Ако в десетилетието преди пълномащабната експанзия Русия произвеждаше годишно 30-35 бойни самолета и 25-30 щурмови хеликоптера и модернизираше от 130 до 200 единици разнообразни самолети, плануваният по-рано преход към ново потомство бойни самолети през 2020 година предполагаше понижаване на тяхното произвеждане в интерес на по-доброто качество. Сега софтуерното ембарго евентуално ще спре прехода, като се има поради, че той към този момент беше отсрочен през 2010 година
В последна сметка, макар плануваното вливане на най-малко стотици милиарди рубли във ВПК единствено през 2022 година, дълготрайното утежняване на производството до равнище, при което запазването му ще зависи не толкоз от организационни и стопански фактори, колкото от съответни инженери, служащи и мениджъри, е на практика неизбежно. Просто казано, тази промишленост също ще наподобява повече на ръчно, в сравнение с индустриално произвеждане.
Превод: Владимир Миленски
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ